Разрешеното кралство

Чудесата на Мустанг, наречен Малкия Тибет, където времето е спряло в средните векове

   ©  Данка Пергелова

Продължителната изолация на забраненото кралство Мустанг от света го е превърнала в едно от най-мистичните кътчета на Земята, забулено във все още неразгадани тайни. През 2013 г. авторитетното издание Lonely Planet включи този отдалечен район, обикновено наричан Малкият Тибет, във водещата тройка на най-интересните дестинации в света. Навярно заради последния шанс да се върнеш седем века назад във времето и да попаднеш в атмосферата на Средновековието.

Горен Мустанг – това е традиционният Мустанг или кралство Ло, което обхваща около 2/3 от едноименния непалски щат. Разположено от северната страна на Хималайската верига, то попада в територията на Тибетското плато и успява да съхрани тибетска култура в нейния чист вид. Според легендата Аме Пал през 1380 г. провъзгласил себе си за крал (гиелпо) и изградил Ло Мантанг - укрепената столица на новото будистко кралство. През територията му по долината на река Кали Гандаки е минавал древният търговски път от Хималаите към Индия, по който се е превозвала най-ценната стока за онези времена – солта. Местното население забогатяло и придобило търговски умения, които е съхранило и до днес.

Разцветът продължил до ХVІІ век, когато Индия започнала сама да си произвежда сол. Търговията секнала и постепенно кралството започнало да запада. През ХVІІІ век Мустанг бил анексиран от Непал. Кралят запазил административната си независимост, но бил считан за васал на краля на Непал и плащал ежегодно символичен данък на своя сюзерен от 896 непалски рупии (около 100 долара) и два коня. До 1793 г. Мустанг не е бил дори споменаван на Запад.

Пръв англичанинът Киркпатрик посетил Катманду и чул за страна някъде високо в Хималаите. През средата на ХVІІІ век англичаните изпратили специално обучен индийски шпионин, преоблечен като поклонник, който предоставил данни за изработване на първите топографски карти. Хартията, която използвал той, била завита в молитвеното му колело. За да отброява крачките си, шпионинът ползвал молитвена броеница със 100 вместо традиционните 108 зърна. В тоягата, с която се подпомагал по пътя, криел термометър, който пускал всяка вечер в чайника с вряла вода и така определял надморската височина. Първият западняк, който достигнал пеша до столицата Ло Мантанг, е швейцарският геолог Тони Хаген през 1952 г.

За много кратък период след това кралството било достъпно за чужденци. След навлизането на китайските войски в Тибет в края на 50-те години на миналия век на територията му се настанили тибетските партизани кхампа и го превърнали в своя основна база. В отговор Китай затворил границата си и кралство Ло отново попаднало в изолация.

От 1992 г. достъпът на чужденци е възможен, но той е регулиран и ограничен до около хиляда души на година. Заветното разрешително се издава за срок от 10 дни и струва 500 долара. Посетителите трябва задължително да бъдат съпровождани от местен гид.

През 2008 г. заедно с падането на монархията в Непал бил прекратен и статутът на краля на Мустанг. На последния крал Джигме Дордже Палбар Биста е оставена единствено ролята на "символ за съхранение на самобитната култура" и съответните почести, а кралство Ло вече не съществува.

Населението на бившето кралство е около 14 000 души, живеещи в 3 града и около 30 селца. Къщите обичайно са едноетажни или двуетажни с правоъгълна планировка. Тъй като дървеният материал в Мустанг е дефицитен, дървата за огрев се нареждат по покривите на видно място като символ на богатство.

В района на Хималаите вярата в духове, магии и зли демони е част от начина на живот. Нощта е времето на злите сили и животът навсякъде замира. Хората вярват, че черните рамки на прозорците, червените ивици по фасадите, рогата от як на покривите и над входните врати, както и молитвените флагове, набучени в комините на къщите, предпазват от зли сили и се чувстват в безопасност, защитени вътре в домовете си. Чортените (будистки ступи) са навсякъде – единични или на групи, боядисани в бял, червен и черен цвят.

Името на кралство Мустанг

произлиза от тибетското mun tan, означаващо "плодородна равнина". Плодородие, твърде различно от представите на западняка, завоювано с ежедневен тежък труд, а не просто дар от природата. В тази страна природата е въвела своеобразно разписание – за водите в реките, за часовете, в които духа вятърът, за затварянето на градските порти. Целият живот се урежда от годишните времена и религиозните празници, които пък са свързани с лунния календар. През пролетта всички работят на полето – сеят, орат. През лятото повечето хора живеят в юрти на пасищата заедно с коне, якове, кози и овце. През есента се прибира и обработва реколтата, а мъжете подкарват стадата надолу към низината, където ги продават като жертвени животни за индуисткия празник Дашен. С този празник се ознаменува краят на земеделския сезон. През зимата Мустанг става друг. Манастирите се затварят, а мъжете осигуряват прехраната на семейството с търговия в Непал или Индия.

В Мустанг мъжете са повече от жените и многомъжството е нормална практика. "Братската полиандрия" е традиционна форма на семейни взаимоотношения, при която няколко братя имат една обща съпруга. Тъй като само мъжете могат да наследяват земя, така тя не се раздробява, а остава в семейството. Прието е било вторият син в семейството да става монах и така да се компенсира недостатъчният брой жени.

Кухнята в Мустанг както навсякъде в Тибет е повлияна от суровите климатични условия и голямата надморска височина. Тя е еднообразна, но висококалорична. Приготвянето на храната позволява максимално бързото й разграждане и усвояване от организма. Цампата е традиционното тибетско ястие, включващо печено ечемичено брашно и солен чай с масло от як. Местните изпиват до 40 чаши дневно. Като повечето западняци и аз споделям мнението, че единственото нещо, по-отвратително на вкус от "чая с масло от як", е "студеният чай с масло от як". Животът на хората тук би бил невъзможен без яковете. За тях това животно е храна, отопление, дрехи и транспортно средство. Маслото от него освен за храна се ползва и в много ритуали и религиозни церемонии. Изсушените изпражнения на яковете са незаменим източник на енергия. Те са изключително калорични, а и с неочаквано приятен аромат при горене.

До Мустанг може да се достигне

чрез полет от Покхара, Непал. Той продължава само 20 минути, през които самолетът прелита над най-дълбокото ждрело в света, там, където река Кали Гандаки (Черната река) се е врязала директно между надвисналите масиви на осемхилядниците Дхаулагири (8167 м) и Анапурна І (8091 м), за да се приземи на летище Джомсом на височина 2680 м. Летището има незавидната  репутация на едно от най-опасните в света и катастрофите съвсем не са рядкост. Малките витлови самолетчета могат да превозват едва 18 пътници и трима души екипаж. Полетите често се отменят поради рязката и внезапна промяна на метеорологичните условия.

Масивът на Хималайската верига се явява мощна и непреодолима преграда на влажните въздушни маси от Индогангската низина, поради която дъждовете в тези земи са рядкост, а климатът е сух и студен. Всеки ден по обяд силни южни ветрове изпълват въздуха с прах и пясък и се укротяват едва след залез слънце. Животът е съсредоточен в долината на река Кали Гандаки. Свещената река е символ на свирепата богиня Кали и ежегодно демонстрира необуздания си нрав след топенето на снеговете, когато с разрушителна сила унищожава всичко по пътя си, поглъщайки стада и хора. Тогава никой не се наема да доближи стихията. Черната река носи в своето русло популярните черни фосили. Вкаменелостите, които за местните са символ на чудодейна сила, за учените са доказателство, че преди милиони години тези места са били дъно на море.

Отвесни скали, ерозирали от вятъра и водата в прочудливи форми, и поредица от пещери, чийто произход е забулен в догадки - това е Мустанг. Една ужасяваща пустиня, сурова, безплодна и в същото време величествена. Според местните пещерите са били дом на най-старите заселници на тези места, а в по-късни времена са ползвани като убежище на монаси – отшелници. Антрополозите пък смятат, че са строежи на първите хора от времето на неолита. В последните години те са обект на усилени международни научни изследвания, но откритията тепърва предстоят на изследователите, тъй като при последната си експедиция те са достигнали до запечатана недокосната гробница.

Столицата Ло Мантанг обичайно е крайната цел на пътуването в забраненото кралство.

Преди достъпът е бил възможен единствено пеша или яздейки кон. Сега по-голямата част от пътя може да се измине с високопроходими автомобили. Пътешествието започва от Джомсом, транзитен град за основните трекинг маршрути и отправна точка на стотиците пилигрими, тръгнали към Муктинатх.

Пътят продължава по брега на реката до Кагбени, последното селище в Долен Мустанг, където се  оформят документите. Селището наподобява укрепление без прозорци, над което се издига само червената стена на будисткия манастир (гомпа). Къщите са с каменна зидария, като често образуват тунели над улиците. Градът има два входа, пазени от протектори, наречени Кени (изяждащите духове), останали от шаманската Бон религия.

От Кагбени до селцето Чуксанг може да се мине с автомобил по път, изграден успоредно на източния бряг на Кали Гандаки. В миналото Чуксанг е бил доста заможно селище поради непосредствената близост на солна мина. И днес могат да се видят следите от онези златни времена - руините на древна крепост и червена гомпа.

С автомобил се достига до стоманен мост над Кали Гандаки, там, където тя е оформила тесен каньон. Следва едночасово изкачване пеша по стръмния склон и се достига до  селцето Челе на 3050 метра надморска височина. Оттук нататък предстои 5-6-часов преход по тясна пътека, често виеща се над на самия ръб на пропастта. Преминава се през няколко прохода на височина около 4000 метра, маркирани с неизменните каменни пирамиди и многоцветни молитвени флагове. Между тях е разположено селището Самар – една от възможностите за нощувка. Самар означава "червена земя" и носи името си от характерния червеникав цвят на скалите наоколо.

След прохода Бена Ла е възможно отново да се продължи с автомобил. В Горен Мустанг с хеликоптер са доставени три джипа, от които единият е повреден и стои неизползваем. Виещият се като змия нов път преминава през селцата Гелинг и Гами.  Белите къщи се редуват с многобройни чортени и стени с молитвени колела, а над тях доминират ярко оцветени в червено будистки манастири. Тук времето е спряло, и то от векове.

По-нататък пътят преминава през ждрелото на Кали Гандаки при Царанг. Царанг е вторият по големина град в Мустанг. И в наши дни той е известен като водещ духовен център и разполага с най-голямата библиотека със свещени книги на територията на кралството. В източния край на града са ситуирани двете емблематични сгради - крепостта и будисткия манастир, построени от Аме Пал през 1385 г. Сега манастирът е реконструиран и функционира заедно с духовно училище, а средновековната крепост е превърната в музей.

В дъното на дълбоката клисура се откроява самотен чортен. Скалите наоколо наподобят тръби на гигантски орган, а червеният им оттенък е финалният щрих на този природен шедьовър. Това е чортенът Дакмар, свързан с легенда за времената, когато в Ло са бродели 1080 демона. След  люта битка те са победени от гуру Римпоче, известен в района на Хималаите и Тибет като втория Буда, или Буда на нашето време.

Пътят до Ло Мантанг

преминава между стръмни склонове, наподобяващи естествена врата към заобикалящата го долина. Ло Мантанг представлява правоъгълник със страни 300 на 150 метра. Може да се обиколи, като се преминава от покрив на покрив през 180-те, сливащи се една с друга къщи. Понякога къщите висят над уличките, оформяйки тунели над тях. Градът условно се разделя на две части във височина - долна, тъмна част без прозорци и горна, слънчева част с плоски покриви, оформящи тераси. Всеки етаж има своето функционално предназначение. Приземният е за животните, товарите и хранителните запаси. На втория са жилищните помещения, с ниски тавани  и малки прозорчета, за да се съхранява топлината. Тук се живее основно през зимата. През лятото целият живот кипи на покрива.

В града са обособени четири квартала. Най-престижен е този, в който се намира четириетажният кралски дворец. Там е и главният площад на града, където ежегодно се провежда известния фестивал "Тиджи", при който с ритуални танци се прогонват духовете. Нито една сграда не може да бъде по-висока от кралския дворец. Триетажните къщи, общо 12 на брой, са на аристократите и са разпръснати в целия град. В укрепения град има четири големи будистки манастира, най-старият от които е "Джампа", известен с най-високата в Непал статуя на бъдещия Буда в медитативна поза. Заслужава си да се посети и клиниката за тибетска медицина "Амчи", основополагащото в която е разбирането, че здравето е хармония на ума, тялото и духа със заобикалящия ни свят.

В Ло Мантанг могат да се наемат коне и да се посетят селцата, крепостите, манастирите и пещерите в околностите. В долината на североизток се достига до селцето Чосар, известно с пещерите и скалния си манастир, а в долината на северозапад  до село Кималинг, след което пътят свършва и се виждат само върховете преди границата с Тибет.

На връщане маршрутът е по същия път, като е възможно да се посети и храмовият комплекс "Муктинатх". Той никога не е бил в територията на кралство Ло, но е място, което не бива да се пропуска. Муктинатх е разположен край селището Ранипава на 3700 метра надморска височина. Той е част от трекинг маршрута около масива на Анапурна. Известен още като "място на спасението" и е свещен както за будистите, така и за индуистите.

Храмът Муктинатх е много малък, в стил пагода. Непосредствено пред него са изградени два басейна. Поклонниците влизат последователно в басейните, след което се отправят към "мукте дхара" – стена със 108 чучура, всеки от който с форма на биволска глава. Вярва се, че поклонникът, който се потопи в басейните, а след това премине под струята със свещена вода, течаща от чучурите, ще измие от себе си негативната си карма и по-бързо ще достигне мокша. В комплекса има още един много специален храм. В него може да се види чудотворно съчетание от горящ камък, горяща земя и извор в пламъци. Причината за това явление е горящ природен  газ, но научното обяснение не намалява популярността на мястото, което е много почитано заради благоприятната  комбинация на петте елемента, изграждащи вселената.

В Горен Мустанг все още е съхранено главното - уникалната природа и култура. Възраждането на древния "път на солта", преминаващ през територията му от Тибет до Непал, съвсем скоро ще промени живота на хората в района заедно със завършването на последната 9 км отсечка. Ще се наруши крехкото равновесие, защото туристическият поток ще доведе до отваряне на нови хотели, изграждане на нови туристически маршрути, увеличаване на потока от автомобили. За добро или лошо животът, културата и околната среда ще се променят. Със завършването на пътя приказката ще свърши.

*Авторски откъс от книгата "Магията на Хималаите. Едно пътешествие до Непал, Мустанг, Бутан, Дарджилинг и Сиким"

12 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    gmalinov avatar :-P
    gmalinov
    • + 14

    Чудно четиво за непознати земи, много ми харесва, макар и да не бих го посетил лично...

    Нередност?
  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell
    • - 13
    • + 8

    Любопитно,но Хималайският архипелаг са е сурова страна.Все още дълбоко вкоренено е мистичното.

    Нередност?
  • 3
    kireto avatar :-?
    Кирето
    • + 14

    [quote#2:"xalikarans"] Хималайският архипелаг [/quote]

    Архипелаг???!!!??
    Това не беше ли нещо в морето....?

    Прекрасна статия, не бях чувал за тази страна.
    А за чая с масло от як, не искам да се опитвам да си го представя, даже...

    Нередност?
  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити
    • - 3
    • + 5

    Супер екзотика!

    Нередност?
  • 5
    etkata avatar :-|
    Десен екстремист
    • - 1
    • + 4

    Аз пък с удоволствие бих го посетила, но цедката от 1000 годишно........ме отказа. Любопитна съм за новости. Статията и снимките ми доставиха удоволствие

    Нередност?
  • 6
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin
    • - 1
    • + 3

    Далечно, екзотични място.
    Винаги ми е интересно да научавам за различен начин на живот.

    Нередност?
  • 7
    v_l avatar :-|
    v_l
    • + 11

    [quote#5:"шапчица за РБ"]цедката от 1000 годишно........ме отказа[/quote] ...
    Няма ограничение за броя на хората. Само разрешението е 500$ за 10 дни по 50$ за всеки ден след това. Плащаш - влизаш. Джомсон, Кагебени и Муктинат са достъпни с нормално разрешително за 20-30$. Като до там може да се иде и пеш. Екстремното самолетче е екстра, ако не ти се ходи 3-4 дена. Повечето отиват там обаче така или иначе именно за да походят ... 14-18-25 дена (обиколката на масива Анапурна).
    Като цяло една все още хем екзотична хем лесно достъпна дестинация. За непалците туризма е един от основните приходи и има всичко организирано за хора решили да поскитат по тия диви места.
    Не на последно място 1 месец в Непал излиза по евтино от една седмица в Алпите :)

    Нередност?
  • 8
    kanasubigi avatar :-|
    Канасубиги
    • + 4

    Чудесата на Мустанг, наречен Малкия Тибет, където времето е спряло в средните векове

    Е, няма как да пропусна да отбележа сателитните чинии на снимката с покривите :)

    Нередност?
  • 9
    gimelim avatar :-P
    gimelim
    • + 1

    Може би най-доборото място за посещение в Непал, всичко друго е така вече поразено от туристи и нужната за тях инфраструктура, че на доста места има и замърсяване, а и това, което е било романтично преди 30 години, вече е позагубило доста от чара си. Например, споменатата по-горе Анапурна.

    Добър разказ.

    Нередност?
  • 10
    kostandb avatar :-|
    Kostadin Kostadinov

    До коментар [#8] от "Канасубиги":

    А забеляза ли че отляво на сателита се подава и соларен панел :)

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал