Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (14)

Как да изпаднем в състояние на сомати?

От Делхи пристигнахме със самолет в Катманду — столицата на Непал. На летището ни посрещнаха Валери Лобанков и Валентина Яковлева, които вече повече от седмица подготвяха условията за нашата експедиция. Заедно с тях беше и Шесканд Ариел — единият от непалските участници, известен местен физик, преподавател в Непалския университет. Беше ни препоръчан като човек, добре запознат с тибетската религия и способен да я анализира от позициите на съвременната физика. Той владееше добре английски.

Валери, Шесканд и Валентина бяха уредили няколко срещи с интересни за нас хора, но ни предупредиха, че най-вероятно трудно ще предразположим тибетските лами към откровен диалог. Повечето от тях бяха емигрирали в Непал след 1949 г., когато Тибет е присъединен към Китай. Репресиите на китайските комунисти бяха оставили тежки спомени сред духовниците. Естествено беше недоверието им към хора, интересуващи се от техните знания, тъй като те бяха свързани с трагичното им минало.

Първата ни среща беше с изтъкнатия учител по медитация Шамбу Тхапа — ръководител на Център по медитация в Катманду. По думите на Шесканд той не притежавал задълбочените знания, присъщи на ламите, но всекидневно провеждал сеанси по медитация и въвеждал хората в състояние на сомати.

Господин Шамбу Тхапа ни определи среща в дома си. Още от първите минути той погледна на нас като към обучаващи се в медитиране. Опитите ни да насочим разговора към по-научен стил не постигаха успех. Учителят невъзмутимо ни четеше лекция за ролята на медитацията, като използваше сложни формулировки от типа на: „Очите на мъдростта са очи, които могат да обяснят и видят качество във всичко, за да опознаят себе си отвътре задълбочено и да определят житейската цел, за миролюбивия характер на която не трябва да съществуват никакви съмнения.“

Отначало записвах думите му, но после престанах, просто не можех да проследя хода на мисълта му, а и той постоянно повтаряше: „Do you follow my mind?“, т.е. „Следиш ли мисълта ми?“. Задавайки въпроса „Do you follow my mind?“, правеше пауза и настойчиво те гледаше в очите, очаквайки отговор. Отначало аз всеки път отговарях „Yes“ и също се взирах в очите му. После престанах, понеже паразитната фраза се повтаряше твърде често.

Едва по-късно осъзнах, че омръзналото ми „Do you follow my mind?“ не е паразитна фраза, а начин да бъдеш въведен в състояние на медитация. Тя не позволява на човек да се разсейва и той стриктно следи мислите на учителя си. Аз обаче не исках да изпадам в медитация, а да разбера как тя спомага за влизането в сомати. И тогава приложих метода на самия учител. Улучил подходящия момент, ясно и високо му зададох въпрос и веднага допълних „Do you follow my mind?“, като проницателно го погледнах в очите. Той бе принуден да отговори „Yes“. След като повторих няколко пъти този трик, разбрах, че най-после бях успял да прекъсна неспирния поток на обучаващата проповед и да насоча разговора към нормално събеседване по научни въпроси.

Учителят разказа, че чрез медитацията се достига до сомати, че тя е възникнала в Тибет и оттук се е разпространила в целия свят.

Медитирайки, човек влиза навътре в своята душа. При това е способен да усеща всяка част от тялото си, дори да почувства и проследи промените, извършващи се в организма за частица от секундата. В състояние на медитация човек започва да разбира живота по-задълбочено, може да открие собствения си път в него и да осъзнае, че тялото е само инструмент на душата. След медитация той стига до убеждението, че не си струва да се впрягаш заради материалните страни на битието, например заради пари, в резултат на което става по-миролюбив. Основната цел на медитацията е миролюбието.

Позволете ми да се отклоня за малко и да ви преразкажа мнението на господин Сингх, който работи в школата Ошо в град Пуна (Индия).

Съществуват 112 вида медитация. За всеки човек е подходящ различен вид. Медитацията е преход от едно пространство в друго. Важен момент в нея е „мълчанието“ или „пропадането“. Ако по време на разговор човек замлъкне, концентрирайки вниманието си върху своето мълчание, може да усети „пропадането“. Продължи ли 4–5 секунди, може да усети интуицията. Интуицията е 100% истина, не е мисловен процес, а нещо като подсказване. Ако „пропадането“ достигне 28 секунди, човек се приближава към състоянието сомати, т.е. започва да вижда тялото си отстрани. Обикновено се медитира в позата на Буда. Господин Шамбу Тхапа формулира три стадия на медитация:

1. Селла, когато се навлиза дълбоко в морала.

2. Сомати, когато душата излиза от тялото, а то изпада в каменно-неподвижно състояние.

3. Пражна, когато се достига истинската мъдрост в осъзнаването на живота и мирозрението.

— Какви са особеностите на медитацията при изпадането в състояние на сомати? „Do you follow my mind?“ — попитах аз.

— Yes — отговори учителят по медитация. — За да постигнеш сомати, трябва да се освободиш от отрицателната душевна енергия. Много е важно душата и тялото да са свободни от всичко негативно. В Америка проучват възможностите как да консервират тела за години напред, за да може после човекът да оживее, но не отчитат факта, че запазването на тялото чрез сомати е постижимо само след като се освободи негативната енергия.

— А какъв е механизмът за освобождаване на отрицателната душевна енергия?

— Този механизъм е свързан с концентрирането на ума по време на вдишването и издишването. Дишането е движение навътре и навън, върху което трябва да се концентрираме, като се убеждаваме, че вдишването е живот, а издишването — смърт, а ти самият се намираш в кръговрата на живота и смъртта…

— Това е в съгласие със SoHm — великия принцип, свързан с дишането през носа? — прекъснах го аз.

— Слабо познавам SoHm. По този въпрос знаят повече в Индия — отговори учителят.

— Основният смисъл на SoHm — не млъквах аз — е в посланието „реализирайте се сами“ — както индивидуално, така и заедно. Може би в процеса на медитация (с цел да се изпадне в сомати) умът се концентрира върху самореализацията на човека — и в земния живот (вдишване), и след смъртта (издишване). С други думи, човек се концентрира върху мисълта: „Реализирам се сам, реализирам се сам приживе и след смъртта, за да достигна висшата цел — мъдростта.“ Животът се асоциира с вдишването, а смъртта — с издишването…

— Да, така е — каза учителят, — наистина свързваме вдишването със земния живот, а издишването — със смъртта. И е вярно, че се опитваме да се самореализираме, понеже висшата форма на осъществяване за всеки човек е мъдростта. А да стигнеш до мъдростта (в смисъл да умееш да анализираш душата) можеш само чрез сомати.

— Трудно ли е да изпаднеш в дълбоко сомати, когато пулсът спира, метаболизмът спада до нула, а тялото е в състояние на каменна неподвижност?

— Много е трудно — отговори учителят, — далеч не всеки може да го постигне. Способни са неколцина избраници.

— Защо? Кой ги е посочил?

— Обикновено в школите по медитация хората изпадат в състояние на сомати по три пъти на ден и престояват не повече от час. Сомати само ще ти каже колко дълго можеш да пребиваваш в това състояние…

— Как да разбирам, че сомати само определя продължителността? — учудих се аз.

— Освободената от тялото душа влиза в контакт с други души и с Висшия разум. Там се взима решение колко дълго даденият човек може да остане в сомати.

— Каква роля играе телесното здравословно състояние за удължаването на сомати?

— Има известно значение, но по-важно е температурата да е ниска — така тялото, изпаднало в сомати, се запазва по-добре. То трябва да е освободено от негативизъм, душата не бива да е в плен на отрицателната енергия. Само човек, изчистил в себе си негативното, може да разчита на по-продължително сомати. Общо взето, ролята на тялото е малка, то е само инструмент на душата. „Do you follow my mind?“ — попита учителят.

— Yes. Аз така разбирам думите ви — удължаването на времетраенето на сомати до хиляди и милиони години може да означава, че се поддържа Генофонд на човечеството в случай на глобална катастрофа. В този смисъл хората, изпаднали в дълбоко и продължително сомати, са обречени да станат прародители на нова дивилизация. Те са приели да участват в опита за оцеляване при променени условия на Земята. „Do you follow my mind?“

— Yes — отговори учителят.

— Естествено — продължих аз, — не всеки е допускан до най-продължителното сомати, което би му позволило да стане прародител. Да бъдеш представител на Генофонда на човечеството е твърде отговорно! Те са избраници. Душите им задължително са освободени от отрицателна душевна енергия, т.е. не съдържат негативно заредени торзионни полета. Телата им трябва да са здрави, защото всяко заболяване натоварва с отрицателен заряд. Потвърждение на казаното открихме в офталмогеометричните параметри — „лошият малък триъгълник“ — за проявите на злоба и болести. Напълно разбираемо е, че Висшият разум, т.е. Всеобщото информационно пространство, анализирайки дадена душа, дава или не дава разрешение. Да изпаднеш в дълбоко сомати и да станеш представител на Генофонда на човечеството е възвишена духовна цел. Ето защо в него попадат само достойни хора.

— Да — отговори учителят. — Бих искал да добавя само, че при пражката (като висша степен на медитация) се осъзнават смисълът на земното съществуване и целевите характеристики на личността. „Do you follow my mind?“

После учителят дръпна реч, от която абсолютно нищо не разбрах, дотолкова изобилстваше с абстрактни понятия. Европейският ми мозък трудно схващаше смисъла им.

— Състоянието на клинична смърт — попитах накрая — не е ли нещо подобно на сомати?

— Вярно е, че душата напуска тялото при клинична смърт, но то не е предварително подготвено, както при сомати и не издържа дълго в консервиран вид — отговори учителят.

Тогава му разказах интересен случай от моята работа. При мен като директор на института се приближи сътрудничка, която работеше като шивачка. Тя сподели, че преди седмица изпаднала в клинична смърт след внезапен шок и в това състояние видяла миналото и бъдещето. Помоли ме да й разреша да се запише в курс по ясновидство. Разреших й, след което на шега пуснах заповед: „Сътрудничката Л. Иванова да бъде преназначена от длъжност шивачка на длъжност ясновидец към института със същото трудово възнаграждение. Да се съгласува с главния счетоводител и зам.-директора по въпросите на науката.“

След като пратих заповедта в „Личен състав“, зачаках с нетърпение развоя на събитията. Завеждащата „Личен състав“ — умна жена с висше образование, оформи заповедта и ми я донесе за подпис.

— Към кой отдел да причислим Иванова като ясновидка?

— Съгласувайте проблема със счетоводството и зам.-директора по въпросите на науката.

След броени минути по телефона се обади главната счетоводителка.

— По коя тарифа да начисляваме заплатата на институтската ясновидка? В документите не е посочена подобна длъжност…

Казах й да реши проблема със зам.-директора по въпросите на науката.

След половин час при мен дойде зам.-директорът:

— Усещам, че искате да назначите шивачката-ясновидка в моя отдел. Веднага ще ви кажа, че се съмнявам в способностите й. Освен това нейните пророчества могат да попречат на научния анализ…

В този миг не издържах и си признах, че съм се пошегувал. Всички вкупом се смяхме от сърце. Учудващото беше, че в нашата бюрократична държава от европейски тип шефската дума, особено поднесена като писмена заповед, се възприема безусловно. Никой по веригата не се замисли за какво му е на един очен институт ясновидка? Какво ще предсказва — дали операцията ще е успешна или не?

От друга страна, прояви се слабата осведоменост на нашите хора по въпросите на религията и окултните науки — за тях обикновената дума ясновидка често се асоциира с нещо като координатор. Съмнение предизвикваше само фактът, че с подобна длъжност се удостоява шивачка!

— Не можеш да работиш като ясновидец, трябва да бъдеш такъв — каза в отговор учителят по медитация.

Усещах, че и на него му убягва хуморът в тази история. Източният духовник също не винаги ни разбираше добре, както и ние него.

— Не бихте ли ни демонстрирали медитация с преминаване в сомати? — попитах аз.

— Не е възможно по поръчка — категорично отговори учителят. Сега вече го разбрахме до известна степен.

И тъй, в резултат от срещата уточнихме пътищата, по които се „влиза“ в сомати, изяснихме, че само силните и чисти хора могат да изпадат в подобно състояние. Очертаха се също и разликите между сомати и клиничната смърт.

Напълно разбираемо е, че ние като медици се вълнувахме от въпроса за въздействието върху душата и тялото и възвръщането към живота, т.е. съживяването на човека.