Непал – където Буда срещна Богинята майка на света (част 3)

Към Непал – където Буда срещна Богинята майка на света (част 1)
Към Непал – където Буда срещна Богинята майка на света (част 2)

29 септември: Предстояха три дни преход до достигане на летището в Лукла, откъдето имахме резервиран полет на 2 октомври рано сутринта. И така, потеглих по обратния път и не след дълго бях отново в заведението в Дукла, изчакващ преминаването на появил се дъжд. Радвах се, че от състоянието, в което пристигнах там 3 дни преди това, нямаше и помен. В бодър дух продължих надолу и спрях във Фериче – селце, известно с намиращата с там болница, в която работят лекари-доброволци от целия свят. Третира се основно височинна болест, но местното население също ползва безплатната медицинска помощ за други симптоми. След чаша чай и разговор с група трекери от Бангладеш продължих към крайната цел – Пангбоче. Времето беше облачно и нямах възможност отново да се насладя на преминаването край Ама Даблам. С доста изранени от бързото слизане крака се добрах в хотелчето „Ama Dablam view”, за съжаление не предоставящ в момента такава, и се разцепих.

nepal18

30 септември: Слизане, по време на което успях да направя хубави фотографии на тежко натоварени носачи. Пристигайки в Намче базар след 6 часа в уреченият хотел се оказа, че другите са потеглили вече надолу. Поръчах си местен ром, но ми бе обяснено, че той бил довел до смъртни случаи сред местното население предната година, явно поради съмнителното си качество, та се задоволих с поредната чаша масала чай. Запознах се с непалски водач, обслужвал предната година племенницата на Христо Проданов и съпруга ѝ. Беше много любезен, с пространно владеене на руски и английски език. Ако някой има интерес от кадърен и надъхан непалски водач, ще предоставя с удоволствие координатите му. Даде ми много полезни съвети за храмове в и около Катманду, които щях да обиколя в последния ден в Непал преди заминаването ни. После ползвах интернет – 2 лв. на 10 минути бе цена, която значително ограничи времето на престоят ми пред компютъра и ускори влизането ми в спалния чувал.

1 октомври: Слизане до Факдинг и после един позабравен баир от първия ден, този път в посока нагоре. Изкачването не беше трудно за закален вече по високите части планинар като мен, но все пак се проточи доста и не бях в Лукла преди 6 часа вечерта. Веднага презаверих самолетния билет, както изисква авиопревозвачът, в Himalayan lodge – препоръчано в едно друго село хотелче, точно до летището. Тук вече поръчах евтин алкохол – индийско уиски, което се разля много приятно в тялото и ме вкара в размисли. Естествено, темата беше планината – но на значително по-високо ниво от моите възможности: зад мен открих рекламен плакат с личен автограф на катерача Парк Юнг-Сеок. Не знаех нито името, нито постиженията му, но останах изключително впечатлен от прочетеното – всички 14 осемхилядника, двата световни полюса, както и Седемте континентални първенци. Постиженията му, правещи го първия човек постигнал т. нар. Приключенски голям шлем, ме изпълниха с почуда, преклонение и възхита.
Има ли граница за човешките дух и възможности?!?

2 октомври: Рано сутринта срещнах останалите в малкото фоайе на все още празното летище. Всички бяха доволни и възбудени, и известно време прекарахме в разкази как сме прекарали изминалите дни. Ударната група на вр. Гокио се била натъкнала на подли облачета и не успяла да види много трудния за изкачване осемхилядник Макалу (8463 м). Увлечени в разговор минахме доста фиктивната проверка за сигурност на багажа, и скоро самолетчето от Катманду кацна на адреналиновата писта. Излитането бе също така вълнуващо както кацането. Никога не искам да разбирам статистиката за неуспешни излитания и кацания точно от тази писта. Така или иначе, пилотите успешно преминаха над последните възвишения, доста умело терасирани за улеснение на земеделието, и след половин час кацнахме в Катманду. Скоро бяхме обратно в нашата „Annapurna guest house”, след което някои излязоха да пазаруват планинска екипировка и традиционно местно облекло, а аз положих глава на меката възглавница, където прекарах часовете до вечеря. Тогава обстановката се смени с ресторант на панорамен покрив, бира и вкусна храна.

3 октомври: Този ден излязох рано с цел обиколка на възможно най-много забележителности в Катманду. Първа точка бе Buddha Nath – огромна будистка ступа, най-голяма в своя стил в света. Там успях да снимам тайнствата на някои будистките ритуали – четене на свещени текстове и надуване на духови инструменти.

nepal19

nepal20

За сравнение, в Монголия не беше разрешено фотографирането на подобни церемонии, но явно в Непал са по-либерални в това отношение. Това се доказа и в свещения за хиндуистите храм Pashupanipath – място, подобно на Варанаси в Индия, където също се извършва кремиране на мъртвите и разпиляване на прахта в свещените води на реката. Дискретно фотографиране не правеше впечатление никому, стига да се не се надхвърлят границите на благоприличието.

nepal21

nepal22

Четох, че някои туристи са разбутвали тъгуващи роднини за достъп до благоприятна за снимане гледна точка! Иначе самият храм на Шива – основната забележителност, както и много от второстепенните постройки, е отворен само за хиндуисти.

nepal23

Отправих се към т. нар. площад Durbar square в Патан – съседно на Катманду градче. В долината на Катманду има три такива площада, известни с името Durbar. И трите са включени в списъка на световното културно наследство на UNESCO, както и двата посетени сутринта храма. Площадът в Патан е най-красивият от тях, с великолепна архитектура на храмовете, разположени върху площта му. Разположих се в ресторант с панорама към площада, откъдето в далечината съзрях и последната цел за деня – т. нар. Маймунски храм, от другата страна на малката, оградена от хълмове долина.

nepal24

Час по-късно се изкачвах по стъпалата към разположения на върха храм, откъде се разкрива красива гледка по залез към цялата долина. И много, много маймуни, подскачащи навсякъде около посетителите. Подобно на малки човечета, те са способни на впечатляващи акробатични маневри с цел докопване на залък хляб или даже бутилка Coca Cola. Едно момиче щеше почти подпали раницата си от пламъка на една свещ, докато се опитваше да спаси сладоледа си от тази напаст.

nepal25

Върнах се в хотела пеш, изпих една бира на покрива и заспах.

4 октомври: Рано сутринта намерих време за посещение на Durbar square в Катманду, който отстъпва по изящество на този в Патан, но го превъзхожда по натовареност и трафик.

nepal26

nepal27

Строени основно през 17 век, тези площади са играли ролята на централни пунктове за селищата, съдържащи храмове, кралски дворци, административни сгради. Поседях на стъпалата и наблюдавах сутрешният живот в столицата на Непал, след което потеглих обратно за започване на приготовленията за напускане на страната, чрез полет през ОАЕ за Истанбул в 14:00. По пътя към хотела, следващ току-що събуждащите се улици на туристическия квартал Тамел, се отбих в една книжарница…

Автор: Аспарух Камбуров
Снимки: Аспарух Камбуров

Публикувано в категория: Непал, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

5 Коментари

  1. Геновева
    Изпратен 01.03.2010 на 19:06

    Вдъхновяващо!!!Книгата,препоръчана от Силва я има на нашия книжен пазар с име”Докосване до пустотата”

  2. Момчил Минчев
    Изпратен 25.10.2009 на 18:31

    Отлично! Мога само да ти пожелая да продължаваш по същия начин и в бъдеще. Успех!

  3. Силва
    Изпратен 25.10.2009 на 11:05

    Много хубав пътепис :) Обичам да чета истории за височинен алпинизъм, макар че не съм алпинист. Освен книгата на Джон Кракауер, мога да препоръчам и Touching the void- има книга и филм. И двете са печелили много награди. Става въпрос за силата на човешката воля в борбата за оцеляване след инцидент при изкачването на Сиула Гранде в Андите. Човек не умира лесно,но е нужен и много късмет.

    Успех на автора в конкурса:) Браво

  4. Аспарух Камбуров
    Изпратен 19.10.2009 на 16:18

    Благодаря! Ще се постарая и с другите запланувани пътеписи – Русия, Индия, Китай…

  5. Здравка Кирилова
    Изпратен 19.10.2009 на 14:11

    Поздравления!Супер е,когато хората притежават смелост да покорят трудно достъпни или екзотични места и е много добре,когато имат желание и дар-слово да опишат преживяното и видяното.Снимките са прекрасни !
    PS Когато те разберат от две думи,при това с чувство за хумор е върховно.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи